Със себе си не искам вечно да се боря,
не мога да заровя спомените в кът потаен!
Мечтая пак да вляза в храма на душата твоя -
не в миналото, а напред поели път безкраен...
Как искам времето назад да върна
(знам – никога не ще мога да го спра),
отново в себе си да се превърна,
пак теб да срещна, приятелко добра!
Във себе си теб искам вечно да откривам,
живота малко странен с вяра да прегърна,
чрез теб света Божествен пак да преоткривам,
докосвайки мечтите си като във сън реален...
май 2009
© Даниел Цокев Всички права запазени