Някога преди,
когато музика лъчеше в детските очи,
когато прозираше душата на дете,
когато никой не помогна стрелките на времето да бъдат отковани,
когато само мракът беше спасение –
там на 13-тия етаж.
Когато пеперудите бяха
такива, каквито никой преди не би могъл да ги обрисува с думи,
когато нещата винаги се случваха
такива, каквито бяха очаквани,
когато желанията
нямаха нищо общо с очакванията. ...