Не .Не съм песен,нито птица.
Нямам крила,не летя.
Само сънища цветни сънувам,
и на сън се издигам.
Ето, сънувах как политам
над всички дребни проблеми.
И над суетите човешки
поглеждам по детски .
А когато се събудя със сълзи,
знаеш ли,колко боли,
от много мечти нереални
от това,че всичко се бързо мени
Само чувството ,че още съм жива
понякога ми дава крила,
а понякога тихо си пея
от сънищата песента.
Моята обич не се променя.
Става по истинска с дни
през които за теб аз копнея
и от това понякога ме боли.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Харесва ми много!!
6+