Мечтая да стана световен боксьор,
Тервел Пулев да ми е треньор,
на всички състезания, през цялата година,
медали да печеля за моята Родина!
Ех, веднъж голям да порасна,
тогава и лошият директор ще фрасна
дето изгони мама и тати
и ги лиши от техните заплати.
В новото време, раждащо бизнесмени,
тати работеше на три смени,
майка ми и тя горката
работеше в завода за мизерна заплата.
Уж беше дошла демокрацията!
Съкращения нямаше горе в администрацията,
но долу, в смените набеденият герой
правеше на портала обратен завой
и с напрели в очите сълзи
заминаваше от терминала за далечни страни,
там да започне новият живот,
работещ много, на челото с пот.
И тати каза един ден:
,,Тука няма хляб за мен!
Заминаваме всички за далечна чужбина!"
Заминахме!
Сега имам друга Родина!?
© Никола Яндов Всички права запазени