Откровено
Не зная още колко ми остава!
Ден ли, месец, или пък година!
Но бавно, бавно краят приближава
и той едва ли мене ще отмине!
Не съжалявам! Бях бохем. Така е.
През пръстите животът се изниза.
Лудувах, пиех, любех и това е
за оттатък входната ми виза!
Страдах, и обичах, и копнеех,
и болката във себе си стаявах.
Достатъчно ми беше, че живеех! ...