Не ме съди за земните ми грешки,
животът знае цялата им тайна.
Не се получи по библейски,
но и не е... в рамка случайна.
Снегът, знаеш кога се топи…
при пролетен лъч и буйни потоци.
Стъпките помнят ни всички беди
с непрестанното учене на уроци.
Откровено сега ти споделям,
лесното свърши... много отдавна.
Днес разресвам помъдрелите дни
и се гледаме в упор с моята карма.
Случайности няма в земната орис.
Подредбата ѝ спуска се свише.
Птиците порят просторите дивни
преди в гръдта... трън се забие.
© Валя Сотирова Всички права запазени