Със сух синджир в дъждовно пладне
аз първа прокопах тунел към тебе.
И твойте отпечатъци откраднах.
Аз нямам нищо, дето да ми вземеш.
Аз нямам нищо. Само глас на птица –
дълбок, егоцентричен, самоук.
Аз мога, но не искам да се вричам,
че утре и след месец ще съм тук.
Такава съм. Проклинам календара.
Какво ли значат няколко недели?!
То, времето, обича да стоварва
боклука там, където сме живели. ...