Откъде си, дете?

Откъде си, дете?
Щъркел ли те доведе, прелитащ над Африка?
Черна земя е там, дете, кална, пропукана.
Едва ли идваш оттам.
Нима от глина си изваяно ти, дете малко?
И на глина ли ще стане телцето ти някога?
В пръст ще отидеш и с нея ще се слееш.
О, дете мило, дано никога не умреш!
Откъде си ти всъщност?
Бедняци ли те създадоха,
работничка те роди,
а целият свят – изостави?
Или Бог те направи да бъдеш съвършенство?
А Дявола прокле хората да са грешни
и да те съдят, задето си по-голямо от тях, дете малко.
Откъде си, Господи!
Кой те доведе на тая мръсна земя?!
Сигурно лош човек е той, дете, внимавай!
И в друго море да плуваш, пирати навсякъде има.
Ще те ограбят, дете, без храна ще останеш.
Но пази си душата, толкова лека е,
че ветрец ще я духне.
Ще отидеш ти в Рая, дете, един ден.
Но не като пораснеш – ти си вече голямо.
Мъка си изстрадало и лъжи наизуст вече знаеш.
С това, че си останало все още добро никой няма да смаеш.
Но бъди добро, дете, вярвай.
Сигурна съм, че за много неща сега си мечтаеш.
Вярвай, дете, моля те, истински повярвай във себе си.
Много малко останаха вярващите.
Повечето се пазят от Ада, затова вярват в Бог.
Ти, дете, откъдето и да идваш, и от ничия земя да бъдеш,
пази вярата в себе си, защото Бог в теб се крие!
Ти, дете, всъщност си Господ.
Един нов бог току-що се роди. Преди секунди.
Един нов бог току-що бе убит. Преди години.