Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
14.11.2006 г., 18:47 ч.

Откъсвам на розата листата... 

  Поезия
688 0 5

Oткъсвам на розата  листата,
оставеното по тях от пръстите,
ще повяхне, ще бъдат забравени
думите, ще изсъхнат сълзите.
Нито лято, нито зима ще чака
тази роза, която откъсната,
в пепел ще гасне след бурята,
и няма да бъде погалена...
Докосвам, чувствам...преграждам,
незнайно защо всеки изход.
В пръстта с тази роза оставям,
и цялата своя безизходност.
Букет от спомени и надежди,
ще прорязва във времето път,
ще дълбае  очите ми нежност,
ненамерила в клетката кът.
Като роза с накъсани листа,
ще линее душата в  самотност.
А дали ще изкупя в забравата,
уморената своя греховност...








 




© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??