Скъпи мой,
Отлитат годините, неизбежно летят!
Отдавна в косите ни бели преспи блестят.
Умора житейска на рамената наши тежи,
жалба по минала младост в сърцата лежи.
Но аз още се къпя в морето безбрежно
на твоята обич – тъй красива и нежна.
И летя на ония крила позлатени –
твоят щедър, вълшебен подарък за мене.
Нека животът годините ни отброява,
но душата ми влюбена млада остава!
© Генка Богданова Всички права запазени