Ние имаме нещо за казване.
Нещо смълчано тежи във гърдите.
Нещо, което или ще ни смаже,
или блажено ще възроди душите.
И Ти искаш да мълчим още ли?
Да даваме време на времето?
Да имаме дълги безсънни нощи?
И да се правим на безгрижно разсеяни?
И защо да се чакаме повече?
Морето чака ли своя бряг?
Блъскат се вълните му във прибоя.
И са заедно от утрин до мрак. ...