Отмини ме, Любов, отмини ме...
Отмини ме, Любов, отмини ме...
Тази преданост просто ме плаши.
Като гълъб спи твоето име
по перваза на устните прашни.
Отмини ме, защото е рано
да превързвам посоки и рани,
щом в душата ми - лозе обрано -
страховете висят като врани.
Колко време пилях да ги гоня
на живота горчив от дървото,
за да срежа безмилостно клона
на презрялата гола самотност.
И се питам, щом тук упоен е
този въздух с неискреност днешна,
как така съм те носил във мене,
без да зная, че пак ще те срещна...
... как така се задъхвам от цялост
с неми устни пред твоето име,
а ти пиша с крило отмаляло:
- Отмини ме, Любов, отмини ме!...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Няма как да се отмине!