24.10.2018 г., 8:43 ч.

Отмятане 

  Поезия » Любовна
396 0 3
За глътка въздух те помолих,
а ти ми прати самота.
И лошо ли сега ти сторих,
че тъй постъпи? Срамота!
Оставяш ми самó сърцето,
за да се пита то безкрай:
защо ти падна днес пердето
и срина земния ни Рай?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??