И значи тъй – реши и си отиваш
оставяш две малки деца,
една сломена жена
търсеща нежност и топлина.
Виждах те през месец, два
“дъще” казваше ми ти,
а жената плачеше в ноща
без никой да я разбере и утеши
защо постъпи с нас така
защо остави ни сами в света
защо остави своята жена
и при друга отиде, като бездомен в ноща?
Жената е моята майка
опора за мен във всеки момент
и макар да си моят баща
заклевам се да отмъстя
да отмъстя на теб,
на твоята жена
заклевам се да отмъстя
за всяка майчина сълза.
И отмъщението ще бъде тежко
изпълнено с омраза и сълзи
сърцето ми детско беше разбил
и моята майка жестоко ранил…
…и тъй се нижеха годините
Създал си дом, семейство и уют.
Това което бе отнел ни,
за да го направиш с някой друг
януари 2001 година
© Яна Келорска Всички права запазени