natiii (Наташа Басарова)
334 3230
12.01.2008 г., 11:16 ч.

Отнета свобода 

  Поезия
588 0 7
                                                    Отнета свобода

Ти отне свободота ми - цялата
и превърна ме в роб на нощта.
Ти не стопли душата - жаднялата
за мъжествена, нежна ръка.

Често питам: "За теб що е щастие"?
"Що е обич и що е живот"?
Щом се радваш на чуждо нещастие
и завиждаш на чуждий комфорт.

"Ти човек ли си"? - честичко питам се
"И сънят ти спокоен ли е"?
"Дали случва ти се да запиташ се
за живота твой - смислен ли е?

Но защо ли с въпроси терзая се,
сякаш отговорите им не знам?
И защо в лабиринтите лутам се,
като няма в очите ти срам?

Сам ще дойде моментът в живота ти -
съвестта ще заплаче на глас,
ще отвориш широко очите си,
ала няма да има компас!



© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • тъга, и разочарование...жалко...Но стиха ми хареса!
  • "Защо си задаваш въпроси излишни,
    защо ли питаш себе си,
    защо ли чоплиш в рани предишни,
    защо, и на кого ли потребни са?...
    Не ме разбирай погрешно,
    не те карам да решаваш ребуси,
    но с тези въпросчета “смешни”,
    питам не теб, а себе си!...."



    МНОГО МИ ХАРЕСА!!! МНОГО Е ДОБРО!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много проникновено, хареса ми, Наташка
    и добре дошла!!!Поздрави!!!
  • Браво, Нати, сила и мъдрост струят от стиха ти!!!
  • Тъжни истини от живота ! Поздравления !
  • "ще отвориш широко очите си,
    ала няма да има компас!"

    Бре-е-ей!!! Страшно предзказание. Да му мисли лирическия...


  • Натъжи ме...но много мъдър стих.
    с обич, Наташа. Усмихни се.
Предложения
: ??:??