14.05.2013 г., 21:16 ч.

Отношение 

  Поезия
429 0 0

Сам останах,

в клопка попаднах.

Моите стратегии

станаха трагедии.

Любов и прогрес

има интерес.

Упътвания, знаци,

измъкване по терлици.

Ала мястото е отвъд,

където се вижда път.

Но целта е една,

да видя жена.

Без докосване и нежност,

само погледът е възможност.

А постановката игра,

защото ролята е една.

И капанът се отвори,

но започна да говори.

И стремежът става идеал,

а куражът бива цял.

© Петър Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??