5.07.2016 г., 19:53 ч.

Относителност 

  Поезия
811 0 17
Скръъъъъц! Тези панти протяжни
прогнилото време пропускат едва.
Сякаш капе в тръбички дренажни
цялото болно безсмислие на деня.
Сякаш стрелките, слепени с магнити,
не откъртват проклета минута поне.
А в гърдите ми блъскат с копита
устремени да хукнат навън часове.
Навън, дето грейнала ги очаква
доза, поредна, вълшебство, Любими -
среща с теб. Тя осмисля, за кратко,
часа, като пукот на съчка отминал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Предложения
: ??:??