Бях навън
с приятели
говорейки си с тях аз реших
тайна нова да им споделя
“Момчета”-казах им-“намерих
аз момиче най-прекрасно на света.
Красива и чаровна, с поглед ярък
с изпепеляващ в него плам
Не се шегувам, веднъж в живота е
срещата с подобно същество
представете си сърни в ранна сутрин
би било подобна рядка красота
Освен това е умна и почти ме притеснява
че до нея глупав бих изглеждал аз
но тя не е доволна, не
тя иска да лети и още да расте
Иска да работи, да се труди
и заедно с това да прави добрини
Не щади себе си, напротив
за това в което вярва, готова е да изгори
И е скромна, даже прекалено
понякога обърква я това
И с нелепи мисли тя заспива
как е тя човек най-обикновен
Но чуйте ме като ви казвам
толкова е тя обикновена
колкото би бил горящ в огън лед”
”Момчета”-продължава аз
”май съм влюбен”
и тук ме те прекъсват -
“Ето значи, любовта знаеш, че не вижда; за това
ти тя така прелестно изглежда”
“Не”-казах- “не сте вие прави
мислите си че говоря аз така
защото ослепял съм от любов
и не виждам което е, а което искам,
но истината е друга:
не я наричам аз богиня защото
я обичам
Напротив, влюбих се и я обикнах
след като видях
божественото в нея”
за А.
© Мариян Иванов Всички права запазени
Ти си истински автор, и аз, и всички сме.
Само този, който сам си забранява да е автор, не е.
Комплимент е, позна.