Изгубих се във времето! Отново!
Искахме промяна! Готово!
И преди да изтрезнея,
преди случката да проумея,
осъзнах с огромен страх:
не моят крак е на стремето!
Не аз ще контролирам времето!
Не друг! Други за живота ми ще спорят!
Какво и как да е, други ще говорят!
А аз, просната на техния тезгях,
просто ще чакам, покрита със прах,
някой без чувство да сметне цената. ...