Отново повтаряме старите грешки,
все така за обидата своя мълчим,
да бъдем същите вече е смешно,
та ние в различни посоки вървим...
А сякаш че толкова минало време
е скъсявало само пътя към теб,
какво ли животът ще ни отнеме,
когато отдавна всичко ни взе...
Но ти ме поглеждаш и всичко е ясно,
не мога, не искам да мисля сега,
би трябвало малко поне да пораснем,
а все сме си същите малки деца...