Тръгвам отново. Загубих се. Пак ли?
Време отровно гърдите пробожда.
Имам пред мен от безпътици факли.
Ръчно направена вяра оглозгана.
Давах, а нямах. Бедност изстадана.
Палих и чаках и аз да се сгрея.
Всички сълзи от обиди изплакани
кладенец станаха. Безумно доверие.
Раница нося - подлЮтени клетви.
Тях на ръба на света ще изхвърля.
Тежко е . Стръмно е. Дано да олекне -
нищо не бива назаде да върна. ...