Обичам те! Отново и отново...
Поливаш ли цветята, за да не умрат!
Така и мен, със водопадно слово
ме напоявай всеки ден. И ще цъфтя.
Прегръщай ме! Отново и отново!
Оставяш ли детето да заспи във страх!
Пораснах, зная, но не съм готова
да се лиша от ласките ти. И от твоя смях.
До мен бъди! Отново и отново...
Вземи ме, празен лист от стара тишина.
И напиши каквото искаш, но за Бога,
не ме оставяй, самичка да се дочета!
© Таня Донова Всички права запазени