Отново жива

12.06.2010 г., 8:53 ч.

Поезия » Бели стихове

685 0 1

Опънала се е болката
открай до край в мен
като змия на припек.
В нея потъват очите ми -
прежурени от пламък цветя.
В нея препускат ръцете ми -
подплашени морни сърни.
В нея усещам устните си -
пустини, нажежени до бяло.
На клада нощта разпъва
сърцето ми - грешна светица.
Душата ми, млада нестинарка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Отново жива

Искате да прочетете повече?

Предложения