Как хубаво е с твоите лъжи!
Навън е тъмно, при мен остани
Моля те говори ми и ме приспи
с лъжите си в дъждовния ни ден
Прегърни ме с твоите лъжи!
Аз ще мълча и само ще те слушам
и подари ми всички сребърни звезди,
вселена от надежди и искри създай за мен!
Тогава ще удавя дъждовната си болка
в огньовете на твоите светове,
с песента на най-красивата лъжа
ще заглуша омразните ми тъжни гласове
Как хубаво е с твоите лъжи,
с тях пак сме там, където бяхме и преди,
и топли семена у нас поникват
На път сме; влакът ни лети,
а хората ни се усмихват...
Но нима съм толкова страхлива,
че лъжа наричам своята мечта!
Не е лъжа това, което се постига,
не е лъжа да си откриеш светлина!
Намери сили и тръгни след нея -
каква по-хубава истина от това!
Сега разбирам - аз истински живея
само щом към нещо се стремя
Как хубаво е с твоите мечти
Навън дъждът нещо тихичко шепти,
но нека да излезем - мен не ме е страх
от живота, дори и в сивия му цвят
© Любомира Нанева Всички права запазени