Отново на земята
Безброй „обичам те“ и… тишина.
Затворих себе си отново в тъмнина.
Облякох черните одежди
и мъдро сключих вежди!
Безброй въпроси си зададох,
изглежда себе си предадох…
Помислих… Мъничко поплаках,
осъзнавайки, че дълго поизчаках!
Чакането беше мъчно, трудно,
но аз неистово се борех до абсурдно!
Борбата бе със себе си предимно, ...