= = = = =
релси от тежко желязо
се преплитат
към теб
дестинационно
надеждата сънено лази
по радиоточката
"Дунавски вълни"
и по гърба ми
преди да ти кажа
обичам те
клетъчно
многомилионно...
по главната улична артерия
на влюбването
скрепена стоманено
като въже на врата ми
а ти си последно
желание
преди да остана
без въздух...
обратно по релсите
лудостта се свива
орехово
не намерих винарна
но намерих
може би...
теб (?)...
като новина
по радио...
точка...
...
= = = = =
© Станислава Всички права запазени