Nella_gold (Нели )
841 4525
29.12.2008 г., 8:37 ч.

... Отново разстояния делят ни... 

  Поезия
676 0 11
... Отново разстояния делят ни...

Поредното ми тръгване обратно
след толкова очакван ден като
тринайстия, обвито е в мъгла.
Притиснала пътя под тягостно
чувство за "липсваш ми",


проваляше безмилостно опита ми
да плача. А нямаше попътен вятър.
Дори слънцето не можеше да пробие
през плътната пелена на мъглата.
Затова не блестеше в очите ми.


В тях се бе настанила само мъглата.
И трайно ме преследваше. Плача ли?!
А така ми се искаше!
Така ми се искаше пътят да свърши!
Но ти така и не каза нищо.


А аз мислих... Цяла нощ
премислях мълчанието ти.
И когато затворех очи,
борех се със сомнамбули и
еднооки, уродливи чудовища,


които ме следваха неотлъчно,
а зад гърба ми подмятаха злъчно:
- Не си простена, но ще прощаваш...
Че си грешка и трябва да тръгваш!
Тръгни си. Ти не можеш да живееш за него!


И след всеки техен крясък
се стрясках в съня си.
Даже скришом поплаках.
Защото усетих онази позабравена болка.
Нещо ме жегна дълбоко.

 
А ти дори не разбра,
дори не попита как съм.
Спеше дълбоко.
И говореше нещо в съня си.
Дишаше трудно и тежко...

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??