Отново сама

Не ще попитам защо съм пак сама,

защо поредна чаша изпразвам в своята тъга.

Не ще попитам защо леглото е студено, празно,

защо всичко е безлично, бездиханно…

Няма да крещя „защо?” аз до полуда,

няма да те увещавам да останеш по принуда.

Няма да те искам гласно, сълзи да роня.

Няма да бъда безразлична и няма да те гоня.

Но когато затвориш ти моята врата,

то знай, аз няма да ти върна обратно ключа.

Пак не ще попитам защо съм самa -

та аз знам – то все било е така…

07.1.09 г.