Навън е нощ и пак вали, но дали дъждът ще скрие моите сълзи. Седя си аз в тъмната ми стая и отново при мене цари тишината. Самотата пак обгърнала ме е с ледени ръце и чувствам как остра болка пронизва моето сърце. Къде отидоха нашите мечти? Всички твои обещания се оказаха лъжи. Не заслужаваш нито една сълза от моите кафяви очи. Ще дойде ден, в който ще искаш да ти простя и аз ще го сторя, защото няма безгрешни хора на тази земя. Но може би това ще си останат само мисли, които като птици прелитат в моята глава, а дъждът навън се усилва и с него и моята тъга.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
плачат за теб а не ти за тях!страхотен стих браво 6