(дует с Лени)
Ето, ти стоиш на прага ми отново,
чакаш ме да ти отворя вратата си към мен.
Да влезеш и да ме отровиш,
да помръкне пак със тебе моят ден.
А ти стоиш, по-доволна от преди време.
Гледаш ме и ме изпитваш колко съм добър.
Ти може би си ангел тук, за мене,
и да ме спасиш си дошла, и този път.
Търсиш моето спасение...
А твоето кога ще ми дадеш!?
Идваш непоканен - без смирение ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация