Отново скитам в олисялата гора

15.08.2018 г., 6:22 ч. 2023-05-21T23:35:47+03:00

Поезия

275 2 2

Отново скитам в олисялата гора!
Листата вчера бяха горе - днеска са в краката.
Пътеката се е завила с одеало.

Жълтее есенно високата трева
и ромоли край нея тихичко реката
в очакване на бронята си в бяло...

Къде са щъркелите газещи водата?
Къде намерили са си подслон, храна?
От срещата ни нова с тях дели година цяла!

Вървя по пътя тихо, в тъжна самота
и се опитвам песен да запея във гората...
Замръзват сълзите и се превръщат във Слана.

Събудих се!
В разгара сме на Лятото.
Дали било е само сън това?

Животът си тече като река...
И младостта по-ценна е от златото!
Не може да се купи със пара.

Научих в тоз живот, че утолява жаждата
отпита там - от шепата другарска
единствено Приятелска вода.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.