Отново спомените при мен спират,
незабелязано в ума ми се въртят,
отново да ме мъчат те избират –
докато другите спокойно спят.
Отново мислите ми открадна
през нощта тази жена красива,
пак сълза в тъмнината падна –
мъртва любов в нощта жива.
Отново спомените при мен спират,
тъжен в тишината с глас плача,
отново да мъчат мен намират –
докато в съня към нея крача.