Не ми е време вече да се влюбвам,
но виж ме, заприличах на хлапе,
след вятъра умът ми се изгубва,
отнася ме на своите криле!
Изплетох си венец от теменуги,
разпуснах смело своята коса –
усмихнах се на хората учудени,
незнаещи какво е любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация