ОТНОВО ЗА ИСТИНАТА

Търсих я много изстрадани години,
и тогава, когато я разбрах, се ужасих...
Дали пред чужди хора да я разкрия,
или да я вмъкна в болезнения стих?

Реших се и с болка я изказах гласно...
Върху главата ми бурята се спусна.
Оплюта, истината изплака многократно.
Подлеци, лицемери отгоре изплуваха.

Намразиха дори невинната ми поезия.
„Приятели“ многобройни се скриха,
сякаш ги бе хванала тиха амнезия.
От собствения грях ръцете си измиха...

Но тръгнала по пътя на правдата,
не мога да се върна победена назад.
Има много като мен... зад преградата...
И те своята истина ще кажат... изкрещят...

20 04 2017