16.02.2007 г., 6:58 ч.

Отпечатъци 

  Поезия
5.0 / 3
822 0 7
ОТПЕЧАТЪЦИ
Като разгонена вълчица вих,
когато ме остави
в глазурата на тази сеизмична вечер
да се давя
в иронията на съдбата си.
Обидата ме сплеска и аз –
муха във свита шепа -
плаках...
Сега ми предстои
най-тъжното завръщане
по блесналите светофарни улици. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Койчева Всички права запазени

Предложения
  • Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...
  • В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...
  • Сега си непокорна болка, от спомена при мен дошла, дете обикнало ме толкова, че в миг разсея сивата ...

Още произведения »