az (Теодора Дамянова)
49 91
16.03.2005 г., 0:07 ч.

Отпечатък 

  Поезия
1056 0 3

  Ти издълба отпечатък
  надълбоко в моята душа.
  Беше моят миг най-кратък
  и единствен във света.
  Ти беше моят сън
  наи-сладък,
  но и най-коварен.
  А за мене беше златен...
  Задавих се с отровен залък
  разбрах и ти си бил измамен.
  А преди...преди...
  безумно луди май, че сме  били -
  да вярваме в тази любов,
  като да отправиш към глухия зов.
  Връзката ни била е тъжна лъжа,
  но защо ли още е жива
  тя-любовта?
  Защо ни дебне безпощадно даже във съня?
  И със сила неизмерна, дива
  връща ни назад към любовта-
  една безкрайно красива лъжа.
  И тази нощ остани...
  Никой няма да ни разбере.
  Остани, че без тебе смъртно ме боли.

© Теодора Дамянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??