Срещнах те в обозримо време,
а сякаш съм те знаела животи -
през вселенски невидими закони
от всевъзможностти на колелото.
Може ли времето да спира
върху пъстрото на битието,
може ли в един живот да се побира
зовът от пулса на сърцето ти?!
От трепета на всяка молекула
да се изкачвам до вселенски звуци,
да съм те писала в съдбата моя
в срещата на земното ни случване!?
И, няма как да се разминем,
както залеза преди зората -
от свързването ни във - ние!
Отпечатано било в душата ми!
автор:Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Всички права запазени