До теб ми светна вън. До твоя образ ярък.
Дете от тлен и сън. Дете на моя сянка.
А ти си танц от миг. И в мен е огън слънчев.
Роди се в дух и стих. Макар от жад да съхнеш.
До теб ми светна вън.
До този образ ярък.
А вечно твой да съм.
Отпий от мене жадно...
© Васил Борисов Всички права запазени