Не си герой във рицарски доспехи,
ни строг Магистър, с орден тамплиер,
не си звезда, пожънала успехи,
ни млад артист с награда на Аскеер.
Ти, вино си, пенливо, отлежало,
и стар коняк със вкус на кадифе,
лоза мерло, от грозде натежала,
и глътка бодрост в сутрешно кафе.
Жарта си на угасващо огнище,
и извор благ, под каменна чешма,
стебло живот, сред дрипаво стърнище,
дъждовна капка в сушава земя. ...