Имах идея да спя до обяд,
да релаксирам след бурната нощ,
ала зъл чалгаджийски събрат
ме изправи от рано „на нож”.
Тъкмо сънувах как пия „Мохито”
сред спасителки нежни на плажа,
певица зави като куче пребито
и грозно ми скърши миража.
Отсреща, излегнат връз стол от камъш,
мургав субект си тактуваше с чехъл.
Направо се хъцнах, ей тъй – отведнъж,
сърцето ми сякаш повехна...
Грозни гюбеци се реят в простора,
субектът припява си весел,
добре, че навън беше пълно със хора,
инак „десятка” да беше отнесъл...
Тонколоните дръпнах без шум до балкона,
насочих ги баш към „субекта”,
след ответния удар от моята зона,
се показах да видя ефекта.
Ни чехли, ни манго, ни стол от камъш -
отнесени сякаш от зверска лавина.
Обективно изчезнал бе малкият мъж,
който с чалга през утрото мина.
Рокът разцепи надлъж и нашир,
блока, квартала, съседните стрийтс.
Потънал отново в душевния мир
си пуснах накефен...
OUT IN THE FIELDS !
Кирил Палачоров, Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени