Градът е сякаш мое огледало -
понякога копнежен и красив,
понякога забулен в наметало,
понякога навъсен и бодлив.
И стаята е все по-често тиха,
затворена сред четири стени,
понякога потайно се усмихва,
понякога неистово боли.
А лампите очакват карнавала
на моите променливи лица.
Раздала съм, каквото съм раздала,
време е да бъда пак сама. ...