Ти винаги избираше красивото и оставяше
несъвършенството на произвола на съдбата.
Вървеше по ръба и потъваше в мъглата.
Променяше детайлите, докосваше се до луната,
играеше си с надеждите,
с отражението на тъмнината.
Преоткри ми неизвестното,
показа ми кой искам да съм.
Промени ме единствено с поглед
сякаш всичко беше сън.
Позволих ти да докоснеш душата ми,
да бъдеш аз, да промениш съдбата ми. ...