dolly (Доли)
583 5254
19.01.2007 г., 15:59 ч.

Отражения 

  Поезия
797 0 10
Отражения

Изтъня реката, притихна.
Едва оглежда се Слънцето,
докосва белите камъни
и пие още и още...
А няма дъжд, нито облак,
ни клони да я прикрият
от жарките му милувки.
Лъчи прохлада намират.

Когато нощем Луната
сребро в реката налива
и вятър тихо проплясва,
дали я правят щастлива?
Полека утрото рони
песни на сънени птици,
сред сладък ромон отново
Слънцето свежест отпива.

Тогава в пръски и пяна
проблясва цветна дъгата –
свива венец от лъчите
и пак ги връща реката
на бялото, светло видело.
И дълго, дълго пътуват
те - огънят и водата.
Той жаден е, тя е сляпа...


© Доли Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Слънчево зайче ти намига, Кити, от слънчевата река е сигурно
  • Прекрасно описание!!!
    Поздрави, Доли!
    Хареса ми
  • Джейни, благодаря ти. Желая ти непресъхващо вдъхновение.
  • "И дълго, дълго пътуват
    те - огънят и водата.
    Той жаден е, тя е сляпа..."
    Браво Доли!
    Красив и ефирен е стихът ти!
    Много ми хареса!!!

  • Много ви благодаря, хубаво е с вас. Вчера ми "пресъхна" интернета и разбрах колко ми липсвате.
  • Очароващ стих!С красива образност и песенен ритъм ,четох с удоволствие Харесаха ми и изтънялата река,и жадното слънцеПоздрав!
  • Хубав стих Доли! Особено финала много ми хареса! Поздрав!
  • Много красота има в стиха ти, Доли!!! Поздрави!!!
  • "Той жаден е, тя е сляпа..."
    Благодаря за удоволствието!
  • Много са ти хубави отраженията, Доли!!!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??