nicfree (Никола Пиперков)
3 9
26.02.2006 г., 21:04 ч.

Отражения 

  Поезия
1777 0 6

Лилави тюрбани развиват стълбове дим.

Асфалтът е мокър, прозрачен килим

и в него с

e виждат, безлични прииждат

хиляди птици - неонови лампи,

угасват, загасват, после светват внезапно,

разплитат ръце от чер тюркоаз;

ножове, зъбери , гарвани грачат

и мръщят очи сред големия град.

В него се плискат безбрежни води

и хора се блъскат, големи и шумни;

люляк - лице скършва тежки криле

и гледа в сапфири безбвезди зефири,

преплита зеници с асфалта стопен.

Търси сред мрака и гледа в захлас.

Поройни звездите валят.

Метеори се свличат по свода небесен.

Пауни разтрварят очи от пера и

зелени оклюмват в болезнена песен.

И призраци бродят във сребърни роби

сред було венчално тлее нощта.

И се шепнат проклятия, хвърлят злини.

Панаири безчинни от малки тъги!

Жалки.Обречени.Чужди.Съблечени.

Колко тъга

и за теб и за мен, и за нас, за света

Се излива поройна в нощта!

© Никола Пиперков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??