Къде ще ме отведеш днес?
Мило мое отражение
Колко имаме да си говорим с теб
и за времето и за безвремие
И аз знам къде да те намеря винаги
И не търся отговори в теб
а те моля само за разбиране
само за да мога и да знам
че и аз съм някой, някоя
че и аз понякога съм там
в отражението и във блясъка
на моето сегашно аз.
И тук римата ми бяга нещо
както споменът за мойто аз
но за теб си спомням често
и поглеждам те отново аз
и докосвам нещо доста хладно
и си мисля ляво, дясно
Всъщност има ли значение
щом във лунапарка има също
твои братя и сестри
но строени са нагъсто и
послъгват
но дали?
© Снежана Коева Всички права запазени