Отричам се от любовта.
Потъпквам я в прахта.
Нима ми е нужна тя?
Не,по-добре да бъда сама.
Захвърлям я в небитието.
Поне за миг да се успокои сърцето.
Ще и попреча да ме нарани.
Нека и тя да плаче с погребални вопли.
Какво бих получила от нея аз?
Само копнеж и безумна страст.
За какво ми е нужна сега?
Тя сее само болка и тъга.
Но тя не бяга а след мене върви.
Преследва ме и плаче с горещи сълзи.
Прегръща ме,помилва ме с ръка.
Цялата изтръпнах...
Нима щях да се отрека от любовта?
© Ванина Всички права запазени