Душата ти е скрита зад завеса,
болката на пориви струи.
Каква да бъде външната намеса,
та моята любов да те плени?
От разума, дано да изтрезнееш,
в смисъла да бъдеш убеден,
че трудно е без обич да живееш,
когато си от нея победен!
От миналото няма да избягаш!
В сърцето, дълго въглен ще гори.
Старата любов не се забравя -
пожар, красив, от нея разпали.
© Десислава Вълова Всички права запазени