На тези, които напуснаха Родината,
навън да търсят по-добър живот.
ОТРОНЕН ЛИСТ
От Бурята отбрулен лист,
политнал във простора.
Обгърнал с поглед синия лазур,
възторга му дочули всички хора
и завидели на глупеца щур.
Не знаят Те, но скоро Той
в сърцето си усеща,
че само тъжна самота
наоколо си среща.
И с времето започва да разбира,
че мъка горестна в сърцето му напира,
че е листо отбрулено
от бурята зловеща,
осъдено да вехне, да умира...
Дълго сънува бащината къща
с чимширите отпред.
А дните неусетно се изнизват ред по ред.
И щом косите почнат да сребреят,
на Всевишния започва да се моли.
Отново Ветровете пак Там -
в Родината да го отвеят.
Пак в земята родна да се върне,
Там да легне, Там да го опеят.
Близките му на гроба да идат,
цветя да сложат,
сълза да пролеят...
© Петър Петров Всички права запазени