Като юмрук
сърцето се е свило
и удря по килийната врата...
Изстисква сокове
и сетните си сили,
и сгъва
морните ни колена!
Отровен е света
с човешка злоба,
и въздух не поема
от злина.
Човекът търси
равенство до гроба
и несъществуващата
Свобода!
1980г.София
© Христо Славов Всички права запазени