V_a_n_q (Истинска)
48 214
26.09.2008 г., 16:46 ч.

Отсъстващ стих 

  Поезия
807 0 7

Защото си тук, а всъщност те няма...

По устните, ушиващи

мълчания на дните

и дланите, стискащи

дрипави надежди

за щастие, пропълзя самота.

Самотната есен е най-студена.

 


Защото си тук,а всъщност те няма...

Извадих абаносовите очи

на самотата си,

за да не се влюби в

болката на сърцето ми.

Неразделността понякога боли.

 


Защото си тук, а всъщност те няма...

Пришивам звезди в

зеленото на очите си,

а те изстиват във

утробата на светлината.

Мислите могат да убиват.

 


Защото си тук, а всъщност те няма...

Късам сърцето на късчета,

а дъждът и кръвта

се прегръщат.

Вали червено, облаци ме

изпълват изцяло.

Светкавици пулсират.

 


А дъждът е най-тих по раздяла

и времето в очите ми спира...


... защото си тук,

                           а всъщност те нямам.

© Истинска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??